Историята на Разлог
Град Разлог (Мехомия) е старо тракийско селище . По предание, в далечното минало, на това място тракийски пълководец е извоювал победа над противника си. В чест на тази победа, образуваното тук селище той нарекъл „Мео Мия“, което на тракийски език значело „Моя победа“. С течение на времето, постепенно хората в произношението на името „Мео Мия“ за по благозвучно и по – лесно произносимо, поставят буквата „х“ в средата името станало „Мехомия“. Преди преименуването на Мехомия в Разлог през 1925 г. местните хора го наричали „Меомия“ вместо Мехомия.
Към така създаденото населено място, в не много далечно минало, според почвените и растителните условия, постепенно се образуват отделни мехалници, като всяка махала е имала своята малка църква и гробища. Градът се мие от три реки: Цръна река, Бела река и Язо. Те събират водите си от юцния склон на Рила планина и изтчните поли на Пирин. В скоро време южните и югоизточните покрайнини на града ще допрат и до река Изток. Няма друг град в България, който да се мие от четири реки. Особено ценна е реката Язо с постоянното си ниво на водата, температурата и индустриалната роля, която изпълнява.
От стари турски документи е видно, че цялата разложка котловина е била обрасла с борова гора и я наричали „Чам Бахчеси“ (борова градина). В местността „Катарино“, в дерето „Скоко“, е имало чарк за бичене на дъски. А по предание, така наречената „Леската“ (северният склон на Голак – Тепси тепе) е била обрасла с борова гора и жителите на града са насичали греди за построяване на къщите си от нея.
Градът Мехомия като околийски център, заедно със селата, са съставлявали така наречената Разложка околия – Разлог касабаси. През 1925 г. градът е преименуван на името на околията – Разлог. През първата половина на 9 век, по времето на българския владетел Пресиян, войските му под водачеството на кавхан Исбул, се спуснали по долината на река Места към Разложко, Неврокопско и Кавала и по долината на река Кричим – Бук до Бялото море. Оттогава Разложко е присъединено към българската държава. Надписът върху камъка, намерен при село Филипи, североизточно от град Правища, потвърждава това. От 1382 година до 1912 година месец Октомври, Разложко е под турска власт.
Центърът на града в миналото, и до сега се нарича „Пазаре“. Тука са били конакът, пощата, военният клуб, джамията, турските училища, аптеката и магазините. В средата на пазара е била и кулата с часовника. Около кулата са били прилепени бараки – малки дюкянчета, които беледието (общината) е давала под наем. Собствени сгради с дюкяни на пазаре са имали следните българи: Коджебашицки, Дункини, Крачански, Захови, Лесикови, Елчини (Драглишкият хан), Максеви, Тумбеви, Каназиреви, Пене Бонков, Малчови, Миджилизови, а Билю Хаджицки имал и ковачница. Въобще цялата търговия е била в ръцете на българите. Турските дюкяни са били на Ибрахим ефенди, Рустем ефенди, Мустафа Чуруков и арнаутина Биберджията с дюкян под наем. „Бибер“ на български значи пипер и понеже той бил арнаутин (народно наименование на албанци) наричали го Биберджията. При него можело да се намери всякаква стока. Ако нямал желаната, след поръчка той веднага я доставял. Дори и лекарства се намирали при него. Разните видове стоки в града са докарвани от Неврокоп, Сер, Драма, Кавала, Солун, Кочани и др. През лятото на 1912 година Ибрахим ефенди от гр. Сер с камили докарал стоки и напълнил дюкяна си. Ние тогава за първи път видяхме камили. В навечерието на Балканските войни на „Пазаре“ е имало 21 български къщи и дюкяни с 13 семейства. Около „Пазаре“ лъчеобразно са били разположени седемте махали на града.
Махала„Вароше“ е била най-голямата и най-гъстонаселената махала, в която се е намирал религиозният, просветен и търговски център на града преди създаването на„Пазаре“. Махала „Сръбо“ е била разположена по двата бряга на Бела река. Според едно предание един турски бей извикал от с. Сърбиново(днес в Република Северна Македония) българин занаятчия.Заселил го в местността, която тогава се казвала„Напорой“и покрай неговата къща сесъздала махалата. Оттам идва и името ѝ.
Двете махали „Вароше“ и „Сръбо“ са били отделени една от друга от Църна река и земи, наречени „Голема ливада“.В навечерието на Балканските войни през 1912 г. в махала „Сръбо“ еимала 51 български къщи със 70 семейства. Ливади са я разделяли от„Крапа“махала, разположена на запад отчешмата„Маракатец“ и простираща се подвата бряга на река Язо. По подобие на Долнатамахала (в която през 1912 г. имало 36 къщи, в които живеели 64 български семейства), намираща се източноот„Пазаре“, Крапа махала първоначално е била наречена Горна махала. Впоследствие получила това име. Едно предание разказва, че тя е имала и още по-старо и забравено име – „Кремидмахлеси“, което се дължало на първото семейство, което си опекло само керемиди и си покрило къщата. През 1912 г. махалатаимала 77 българскикъщисъс 129 семейства, а съседната на нея Дългата махала – 148 къщи с 212 българскисемейства.
Дългата махала възниква покрай стария път за прохода Предел, по който в миналото са вървели керваните и са излизали стадата на паша вподножието на Пирин и Рила.Крапа махала и Дълга махала са били разделени от ливади, наричани „Ленищата“, тъй като там местните хора отглеждали лен. От него тъкали платно за домашна употреба. След като преминел ленът, на същото място се садяло зеле за туршия през зимата („разсол“).
Кошоюва махала се простирала в северните поли на Серовица в западна посока до Дългата махала. Името на махалата се дължи на фамилията Кошоюви, които се заселили тук първи, а след тях дошли и други заселници. През 1912 г. в махалатаимало 20 къщи с 30 български семейства.
В южна посока от „Пазаре“ се простирала Илицка махала. Според местно предание най-напред тука се заселил някой си Илия, фамилията му се размножила, изникнали нови къщи една до друга и така възникнала махалата. Отначало махалата се казвала„Илиова“, а след това „Илицка“ и с това име си останала.
В тази махала през 1879 г. била построена казарма, тъй като след Берлинския конгрес и след Кресненско-Разложкото въстание(1878 г.) турска пехот на дружина, която потушавала въстанието е настанена като постоянен гарнизон в града. Камъните за строежа са докарани от изгорелите при въстанието български къщи в с. Баня.През 1912 г. Илицка махалае имала 50 къщи със 74 български семейства.
Най-голямото и най-видното здание на пазаре бил конакът. Построяването му започнало през 1903 година на място, закупено от Катончови. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание на конака е бил изграден само първия етаж с мазетата и гредоред за втория. В мазетата са били арестувани и бити видните българи от града в навечерието на войната от 1912 година. След дадената амнистия в 1904 г. до конака е построено по-малко здание, което е служело за затвор.
По време на Възраждането будното население на Мехомия взело дейно участие в борбата за българска просвета, самостоятелна българска църква и национално освобождение. През ХVIII век Рилският манастир открива метох в Мехомия, а в края на същия век е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски. През 1834 год. е построена църквата “Свети Георги“, като през следващата 1835 год. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е построена сграда за килийно училище. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско. През 1869 год. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитетт в състав от 12 души. При подготовката на Априлското въстание 1876 год. под ръководството на Кузман Поптомов (Шарланджията) е основан местен революционен комитет и Мехомия е включена в IV (Панагюрски) революционен окръг. Местните ръководители са арестувани и градът не въстава.
Седем души от Мехомия участвували като опълченци в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). През XIX век Разлог е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя. Поминък на населението му е бил земеделието (главно царевица) и животновъдството, а от занаятите били развити грънчарството и златарството. Според Васил Кънчов, в края на века всяка неделя в Мехомия се провеждал панаир. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мехомия е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.
След Освобождението на България в 1878 г., Мехомия останала в границите на Османската империя. Жители на града подписали прошението на населението от Разложко (2 март 1878 г. ) до руския главнокомандуващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана.
Жители-християни на Мехомия подписали и изложението – молба до Великия везир за изпращане на българския владика и за официално признаване на българските общини в Разложко. През 1889 г. е образувана Разложката българска община. През 1891 г. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, през 1894 г. е открита пълна прогимназия. През 1895 г. за пръв път в Мехомия е чествуван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий. Към края на XIX век Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак.
През 1896 г. Гоце Делчев основал в града комитет на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 год. група четници навлезли в града и започнали да действуват заедно с местните въстаници, но очакваното нападение на главните сили откъм Рила не се осъществило. Турската войска и башибозук избили около 45 души и опожарили около 200 къщи. Част от жителите избягали в освободените български земи.
При избухването на Балканската война през 1912 г.жители на града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Мехомия е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 г. от части на Родопския отряд. Местното турско население се изтеглило с отстъпващата турска войска по долината на река Места. През следващите десетилетия Разлог се благоустроява и разраства икономически, открити са няколко предприятия работещи предимно в леката промишленост.
По време на септемврийското въстание 1923 г. с помощта на въстаническите сили от района Мехомия е превзета за 3 дни. Жители на града се включват в съпротивата 1941 – 1944 г. На 26 март 1925 г. Мехомия е преименувана с името на котловината – Разлог.
