Легенда за Пиринския Даутов връх

Разложката Омерагова красавица Лейла пожелала да даде ръка на бащиния си чирак Мито, ако той покаже сила и смелост в любовта си към нея, туркинята. Трябвало той да я изнесе от езерото до върха без почивка. Чорбаджията, Омер ага, изпратил двама слуги, които да следят за изпълнението. Двамата влюбени се радвали на всеки цвят, птица, песен, красота. По средата на пътя излязъл силен насрещен вятър и Мито започнал да се уморява. Появила се и гъста мъгла. Мито не виждал и се отклонил от пътя. Двамата съгледвачи започнали да ги търсят, да викат, но отговор не чули. Прибрали се и разказали за случилото се. Хората започнали да си шепнат, че прегърнати до забрава, са загинали от духането на вятъра „дуене на ветере“. Оттам е имато Дуатов връх.

Легенда за местността Джинджирица

Сред сенчестите букови гори живеели злите духове /джинове/,  но пък имало обширни поляни, на които овчарите водели стадата си. Една от поляните се отличавала със своите детелини и цветя и мамела овчарите да пуснат стадата си там. Двама овчари отишли там, пуснали стадата си и обградили мястото със синджири, за сигурност. Поляната била наречена „Синджирица“.Въпреки синджирите, стадо вълци нападнало стоката. Уплашени, овчарите тичали и крещели „джин у  Синджирица“. Така се родило името на тази местност.

Легенда за Драгойна могила и Градището  – възникването на Мехомия/Разлог

Драгойна могила, в Ресиловското землище, се извисявала като остров насред езеро, което заобикала могилата. Била издигната от владетел Драгой, днес е позната с името Калето.

Срещуположно, в долината на река Отовица, се издигала крепостта Градището. Двамата владетели често влизали в сражения, които често завършвали с победа за Драгой. За да избегне пълното си поражение, владетелят поискал прекратяване на сраженията, с лъжата, че ще жени сина си. За да заблуди Драгой, той наредил тъпаните да бият непрекъснато, използвайки силата на водата, подобно на воденица. През това време натоварил цялото имущество, меховете с вино, на коне, подковани наопаки и през нощта се спуснал по река Отовица, преминал Джерман, Струма и Предела и видял красотата на някаква котловина. Разтоварил първо меховете с вино и нарекъл града Мехомия. Драгой изчакал трите дни, отишъл, разбрал, че е измамен, от една страна, но щастлив – защото е разширил имението си.

Легенда за Рила, Пирин, Искър и Места

Рилка и Пирин се оженили против волята на Рилкините родители и забегнали далеч от хората, на високо и пусто място. Родили им се дечица, които кръстили Искър и Места. Пирин ходел на лов, осигурявал храната и дрехите, a Рилка гледала дома и децата. Децата били много палави, борели се, карали се, вдигали олелия. Така изминало доста време и Рилка се оплакала на таткото, поискала да поговори с тях, да помогне с възпитанието, но време не му оставало. Един суров ден те се скарали жестоко, тежки думи си казали, до бой стигнали и тогава…. Тогава майката, през сълзи, започнала да проклина: Да даде Господ да се разделите, никога вече да не се видите, никога вече да не се срещнете! От вас хората да бягат, с гадини, риби и жаби да другарувате и живеете! Дано и аз се вкаменя, че да нямам глас и дума да не мога да изрека, да ви повикам, да не ме чуете, обич и милост да нямам към вас, които съм родила и ще откъсна от сърцто си! И, дай Боже, ако те има, Пирин също да се вкамени, че да не му се рисмиват хората. Още недовършила тежката клетва,  появила  се светкавица, разсекла с огнен камшик небето, чул се страшен гръм и в миг тя окаменяла. Пирин, който бил на лов, както стоял, така се вкаменил. Децата станали на реки; Места, като момиче, била по-тиха и кротка,  a Искър – като буен, необязден кон, стремглаво се спуснал, пресякъл Балкана и се слял с водите на Дунав. Майка им ги гледа, но и ги губи от поглед. Бащата страдал безмерно за сина си, защото не може да го види. Затова тази страна, която е откъм Софийското поле, винаги е тъмна и зелена, рядко я огрява слънце; когато погледа му спира към Места, се разведрява и изпълнената му с обич душа, се усмихва, разхубавява и кани хората при себе си да се качат и да погледнат от високо хубавата му дъщеря.