Монументалните каменни плочи от местността Столоватец, разположена на около 5 км западно от град Разлог, са едни от най-мистериозните и впечатляващи археологически находки в Югозападна България. Те са част от руините на древно светилище, чието точно културно и хронологическо място в историята все още е обект на научен дебат.
Сред най-значимите открития на обекта са две големи мраморни стели с релефна спираловидна украса, за които се предполага, че са имали сакрална функция. Според археолозите те най-вероятно са били част от соларен култ, насочен към почитането на слънцето – древна религиозна традиция, разпространена в много прединдоевропейски и индоевропейски общества.
Датировка и културна принадлежност
Датирането на светилището и неговите артефакти остава спорно. Някои изследователи, сред които и Точнева, отнасят създаването на стелите към средата на II хил. пр. Хр., поставяйки ги в рамките на Критско-микенския културен кръг – цивилизационно пространство, обхващащо Егейския свят, Анатолия и части от Балканите.
От друга страна, археологът проф. Диана Гергова датира обекта към втората половина на ранната Желязна епоха (VIII – VI в. пр. Хр.), основавайки се на керамични фрагменти, открити при теренните разкопки. Това поставя светилището в контекста на ранната тракийска култура.
Символика и религиозен контекст
Изключителен интерес предизвиква най-голямата от стелите, върху която е изобразена композиция с формата на люлка или ладия, обрамчена с двойни спирали и трискели – универсални символи, свързвани с идеи за вечност, движение и цикличност. Според изследователя Васил Марков, тази сцена представя ранен стадий на религиозното мислене у траките, близко до трако-пеласгийската духовна традиция. Той предполага, че образът на ладията е соларен символ, аналогичен на митологични мотиви от българския фолклор – например небесна люлка, спусната от слънцето по неговите лъчи, за да вземе избраницата си.
Светилище на древните пазители
Според Марков сакралните стели от Столоватец са изключително важни свидетелства за духовния живот на тракийските племена, като сатри, беси, диобеси и диий, които в древността населявали горното и средното течение на река Места. Тези племена били считани за пазители на тракийската изконна религия, съхранила своите праобрази в култове, ритуали и изкуство.
Днес, плочите от Столоватец, изложени в Исторически музей „Никола Парапунов“ в Разлог, продължават да вдъхновяват изследователи и посетители, като мълчаливи свидетели на древна мистика, в която история, религия и изкуство се преплитат в едно цяло.