Старата българска баня в село Баня

Старата българска баня в село Баня  вероятно е строена някъде около XVI – XVII век. Издигната е в типичен римски стил – ред камъни, три-четири реда плоски печени тухли и притежава отделен сводест санитарен възел. През 1735 година е ремонтирана от майстор Захо. Има  малки отвори на свода – със светилник с комин над свода. Банята е с хипокаустно отопление. Стените са с изградени стенни канали, по които тече гореща вода и по този начин допълнително се затопля ваната, като се създава приятна атмосфера дори през студените зимни дни. В стените са изградени ниши, в които къпещите се са оставяли своите вещи. И днес старите закачалки са запазени. В малка ниша се е палел огън за осветление. Върху купола могат да се видят няколко отвора, които са имали същото предназначение. Запазен до наши дни е и смесител за вода. През него преминават горещата (54 градуса по Целзий) и студената вода, като по този начин се смесват, за да се получи идеалната температура за къпане. Басейнът е с оригинална си настилка върху дъното. Коритата в банята не са автентични, а са изработени след реставрацията от мрамор, за да се покаже контраста между банята в миналото и днес.

По запазени спомени постройката е построена вероятно още през Римско време. Начинът на строеж е ред камъни, ред квадратни тухли по четири реда. Зад всеки ред тухли има канал. Според едни е служел за изолация с въздуха, а според други по тях зимно време се пускали топла вода за отопление към басейна. Римската баня в миналото е била в гора. Селото се е намирало по – на север около църквата. Там е била и турската махала. По време на набезите от 1801 г., селото било опожарено. Тогава започнало изграждането на къщи около Римската баня. Първи построили къщи тук били Рачевия и Чобановия род. От далечни времена ползването на банята ставало безплатно. Предполага се, че банята е построена през I –ви  век от н.е., но при кой император не е известно. За това говорят намерените римски монети.

В селото се намира извор с ,,Блага вода“, която е подходяща за бързото заздравяване и зарастване на повърхностни рани /както при хората, така и при животните/ след няколко пъти направа на процедури чрез потапяне на раната във водата.

Село Баня

Най-голям брой горещи минерални извори в България има в с. Баня.

Според местния краевец Атанас Ячков в село Баня са съсредоточени около 1/3 от минералните извори в Благоевградска област. Групата от 72 извора, от които 8 каптирани, е разположена в източната част на Разложкия хидротермален басейн. Разделени са в две термални зони отстоящи на около 700-800 метра една от друга. Първата включва изворите в югоизточната част на селото, а втората- тези в подножието на възвишението Женско бърдо. Минералните води в Баня са свързани с гранитите в земната повърхност, върху които е оформено грабеновидното потъване, запълнено с седименти.